Какво са пробиотиците?
Добрите бактерии – безценни и от огромна полза
Едва ли има човек, който вече да не е чувал за пробиотиците и колко важни са те за здравето ни. И все пак, информацията, свързана с тези полезни микроорганизми, може понякога да бъде объркваща.
Какво са пробиотиците?
Както подсказва името им, пробиотиците (pro – за и biotic – отнасящ се до живота) са полезни микроорганизми, които приемаме с храна или хранителни добавки, и които подкрепят здравето ни, а оттам и живота. Пробиотиците са основно два вида – на основата на бактерии (като например Lactobacillus и Bifidobacterium) и на основата на дрожди (като например S.boulardii).Според определението на Световната Здравна Организация това са : “Живи микроорганизми, които, приети в подходящо количество, влияят здравословно на приемащия ги организъм”.
Пробиотиците обикновено са млечнокисели бактерии, изолирани от стомашно-чревния тракт на човека, от растителен материал или от храни. Тези бактерии се използват в заквасени млечни продукти или хранителни добавки за подпомагане на ефективното функциониране на нашата храносмилателна система и регулиране на имунната ни система.
Кратка история на пробиотиците
Използването на пробиотици под формата на ферментирали храни датира от хилядолетия. Още преди времето на Христос хората ферментирали мляко, плодове, зеленчуци, бобови и зърнени храни, месо и риба. Ферментирането подобрявало вкуса, правело храните по-лесно усвоими и ги съхранявало за по-дълго време във времената, когато нямало хладилници.За откривател и ‚баща“ на пробиотиците в съвремието се приема носителят на Нобелова награда проф. И. Мечников. След изолирането от д-р Стамен Григоров през 1905 г на причинителя на подквасването на киселото мляко – Lactobacillus bulgaricus, Мечников заключва, че тайната на дълголетието на българите се крие в консумирането на кисело мляко и така той става основател на концепцията за пробиотиците. Това поставя началото на множество изследвания върху лечебните и профилактични свойства на киселото мляко и лактобацилите.Реално през 1974 за пръв път започва да се използва терминът “пробиотик”
Днес учените разпознават десетки пробиотични култури, подредени в строга система. Пробиотиците имат род напр. Lactobacillus, вид напр. acidophilus и щам напр. DDS-1. Това разделение е важно, защото не всички щамове на даден вид са еднакво ефективни и при избора на пробиотик щамовете имат значение
Какво са пребиотик, синбиотик и дрожди?
Пребиотиците произхождат от въглехидрати, наречени олигозахариди – несмилаеми фибри, които преминават по цялата дължина на стомашно-чревния тракт, без да се променят (т.е. не се усвояват и смилат от стомашния сок). По време на това преминаване през организма те стимулират растежа и развитието на полезните бактерии в червата.Тоест това е така наречената „храна“ за пробиотичните бактери.
Когато има комбинация в една хранителна добавка на пробиотик и пребиотик, това се определя и нарича синбиотик.
Редно е да знаете, че дрожденият пробиотик Saccharomyces boulardii е по-устойчив от повечето пробиотици и поради това има бърз ефект при остра диария. Той е изолиран първоначално от плодовете на личи и мангостан от френския учен Анри Булар, който наблюдавал как жители на Югоизточна Азия дъвчат кожата на личи и мангостан като средство срещу симптоми на холера и диария.
Защо се нуждаем от пробиотици?
Значението на пробиотиците за здравето е наистина огромно! Всички съществени функции в тялото се нуждаят от тяхното участие. Ето само част от нещата, които пробиотиците правят за нас:
помагат ни да разграждаме и усвояваме храната си;
– гарантират ни устойчива имунна система;
– балансират pH в тънките и дебелото черво;
– регулират перисталтиката;
– намаляват възпалителните процеси в червата;
– предпазват зъбите и венците;
– синтезират витамини – B1, B2, B3, B5, B6, B12 и К;
– подобряват абсорбцията на минерали;
– неутрализират токсини;
– не позволяват прираст на кандида и други патогенни микроорганизми;
– нормализират серумния холестерол и триглицериди и още много други.
Прием и дозировка
Популярна грешка е препоръката пробиотиците да се приемат на гладно. Тогава цялата сила на стомашната киселина е насочена срещу полезните микроорганизми. Много по-щадящо за тях е да се приемат с храна или след храна, когато стомашната киселина е насочена към съответния обяд или вечеря.