Menu

Да останем здрави по време на кризи

Някои хора мислят за здравето си предварително, други едва след като са се разболели. Можем ли да съхраним здравето си по време на финансови, пандемични и политически кризи и социални преходи и преустройства?

Хората не винаги са живеели в сигурни и благоустроени общества, и света търпи постоянни промени. Може би не трябва да сравняваме здравните системи само с най добрите, а и с по лошите, или със състоянието им в миналото. Вече може би няма хора които да помнят пресушаването на блатата покрай Дунав, и премахването на един голям бич за населението – Маларията. Има хора които помнят началото на антибиотичната ера, когато хората спират да страдат и умират от тежки бактериални инфекции. Само преди 20-30 години лечението на хроничните заболявания беше грубо и неудобно. Диабетиците си инжектираха инсулина от флакони, а той самият в началото е бил от животински произход и е давал алергични реакции. Сега се работи със свръх прецизни устройства и естеството на инсулиновите компоненти е такова че дава практически естествени нива през целия ден. Хипертониците имат нови лекарства които се свързват със новооткрити  рецептори, с което лечението става по-точно и по-малко товарещо за организма. Диуретиците не елиминират вече и полезните соли за организма. Лечението на бронхитите и астмата вече е с удобни дозиращи устройства и целодневно покритие на пристъпите с дълго действащи бета-агонисти. Не на последно място пациента забелязва високите цени на лекарствата на опаковката и знае че не плаща нищо. Здравноосигурителният ни фонд поема скъпоструващото лечение и пациента доплаща в поносими рамки.

Затова основен ключ към здравето е познаването на, и възползването от здравната система такава каквато е.

 Лекуващият лекар /ДЖИ ПИ/ е този който назначава лечение, изследвания и издава направления за специалист. Аптеката не е място за назначаване на лечение и поставяне на диагнози. Пациента също не е компетентен да се самолекува и да променя терапията. Това става след посещение при лекаря и издаване на рецепта. Обществата които имат традиции и дисциплина при ползването на здравната си система, считайки я за обществено благо, имат по-здраво и по-дълговечно население.