Някои хора мислят за здравето си предварително, други едва след като са се разболели. Можем ли да съхраним здравето си по време на финансови, пандемични и политически кризи и социални преходи и преустройства?
Хората не винаги са живеели в сигурни и благоустроени общества, и света търпи постоянни промени. Може би не трябва да сравняваме здравните системи само с най добрите, а и с по лошите, или със състоянието им в миналото. Вече може би няма хора които да помнят пресушаването на блатата покрай Дунав, и премахването на един голям бич за населението – Маларията. Има хора които помнят началото на антибиотичната ера, когато хората спират да страдат и умират от тежки бактериални инфекции. Само преди 20-30 години лечението на хроничните заболявания беше грубо и неудобно. Диабетиците си инжектираха инсулина от флакони, а той самият в началото е бил от животински произход и е давал алергични реакции. Сега се работи със свръх прецизни устройства и естеството на инсулиновите компоненти е такова че дава практически естествени нива през целия ден. Хипертониците имат нови лекарства които се свързват със новооткрити рецептори, с което лечението става по-точно и по-малко товарещо за организма. Диуретиците не елиминират вече и полезните соли за организма. Лечението на бронхитите и астмата вече е с удобни дозиращи устройства и целодневно покритие на пристъпите с дълго действащи бета-агонисти. Не на последно място пациента забелязва високите цени на лекарствата на опаковката и знае че не плаща нищо. Здравноосигурителният ни фонд поема скъпоструващото лечение и пациента доплаща в поносими рамки.
Затова основен ключ към здравето е познаването на, и възползването от здравната система такава каквато е.
Лекуващият лекар /ДЖИ ПИ/ е този който назначава лечение, изследвания и издава направления за специалист. Аптеката не е място за назначаване на лечение и поставяне на диагнози. Пациента също не е компетентен да се самолекува и да променя терапията. Това става след посещение при лекаря и издаване на рецепта. Обществата които имат традиции и дисциплина при ползването на здравната си система, считайки я за обществено благо, имат по-здраво и по-дълговечно население.