Есента идва с множество вирусни инфекции. Внезапно усещаме втрисане, протича ни носа, а гърлото започва да дразни и боли. Има 99 щама риновируси, срещу които е трудно да се създаде устойчив имунитет. Към тях се добавят и истинските грипни вируси. 

Първата ни реакция е да помислим за антибиотик. Но много хора са чували, че те не действат на вирусите. Защо тогава се изписват?

Антибиотиците убиват бактерии, не вируси! Пеницилините например блокират изграждането на бактериалната стена, а тетрациклините блокират синтеза на белтъци от бактериите, свързвайки се с една от рибозомните единици. Ясно е, че говорим за бактерии. Вирусите НЯМАТ пептидогликанна обвивка и рибозоми.

В повечето случаи за вирусни инфекции е достатъчно да се използват средства срещу симптомите на настинката. Парацетамолът е най-често използван срещу температурата, както и още популярните аналгин, аспирин и ибупрофен. Използват се различни капки и спрейове за нос, съдържащи ксилометазолин срещу хремата; антихистамини под различни форми за възпаленото гърло, сухата кашлица и импулса за кихане. Всички те в различни комбинации се съдържат в популярните прахчета за настинка.

Грипът е нещо по-сериозно. За разлика от обикновената настинка, всичко при грипа е много по-изразено. Човек не може да стане от леглото, има мускулни и ставни болки, а температурата е над 38-39 градуса. Противогрипните ваксини предпазват в голяма степен от новите щамове грип. Хора с хронични белодробни болести, или с подтиснат имунитет могат да се имунизират предварително, защото състоянието е животозастршаващо при тях. Защо все пак се пият антибиотици?

Всяка настиинка или охлаждане може да доведе до там, че собствените бактерии на организма да ни нападнат. Вирусните инфекции и особено грипният вирус също отслабват имунитета на организма и той може да развие бактериални инфекции, които да доведат до пневмонии.

При кои обстоятелства ТРЯБВА да се пие антибиотик решава лекаря. Той се запознава и проследява симптомите и ако прецени, че е нужно – дава антибиотик. Най-често в съображение са малки деца и възрастни хора с много съпътстващи заболявания. Особено уязвими са хората с хроничен бронхит и емфизем. При тях много често веднага се предписва антибиотик.

Много хора гледат да се предпазят от усложенията, използват антибиотика като превентер. Е, да, но един иначе здрав индивид, извън епидемиите от по зловредните форми на грип, НЕ би трябвало да пие антибиотик. Много хора си казват „Аз да се оправя, пък не ми пука, че бактериите в популацията ще станат по-устойчиви”. Въпросът обаче е че СОБСТВЕНИТЕ бактерии стават устойчиви и хората, които ги употребяват безсмислено много по-ТРУДНО биват лекувани от банални инфекции. Пример е поява на „супермикроби” като метицилин-резистентния златист стафилокок. Резистентността към антибиотици е нараснала в развитите страни, включително България, до степен, че според предвижданията след само 5 години няма да имаме нито един действащ антибиотик. А това означава много лош изход от заболяванията за голяма част от популацията.

Самички никога не би трбвало да си назначаваме лечение с антибиотик. Вместо това, нека всеки намери сили да иде до лекаря при инфекция. А като превантивна мярка да изпозва общоукрепващи добавки и витамини, вирусни и бактериални ваксини.